Търсачът на плевели

Хвърчила са ушите на спящото куче,
в магазинния навес запратено.
И е глух този пес - за устата на вятъра.
И е ням - по камшиците дъжд да залае.

Как завиждам на спящите кучета -
гладни лягат, но сити сънуват.
А в сърцето ми друго е кучето.
Гладно куче, завързано здраво
за каишка от твоята липса.

Аз не моля със свещи във лапите.
Не скимтя за сълзливо помилване.
Знаеш - куче, израснало с плевели,
вечно плевели търси за плячка.
Но дори и търсачът на плевели
свое злато намира понякога.

Тази болна каишка не важи.
Моят дъх е целувка на куче,
без намордник в беса си оставено.
Като вълк съм нахапал душата ти.
Като пале ще ближа по раните.

А когато зараснат, от кучето
ще остане единствено вярност.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf