когато залезът притваря мигли зад облаците бели и вятърът обагря се в червено а ти притихнала (като икона) изпълнена със нежност чиста свята в мислите ми тихо слизаш една сълза отронва се и коленичи пред ръцете... тогава душата ми към твоята поглежда и огледално утрото (в което песните на птиците венци извиват - дъх от цвете) рисува влюбеност удавена в мечти... до лудост