СУРОВА НЕЖНОСТ

Когато ... утрото избяга от уплаха,

минутите във отчаяние умираха,

секундите празнуваха победата

разнищваха ме ... злобно се надсмиваха.

И вятъра ... прибираше останките,

от чувства разпилени и нахапани

и стенеше и стръвно гледаше

не се побираше ... във рамките...

Цветята ... бяха плахи и засрамени,

във красотата си увяхваха печално,

земята се напукваше от сушата,

душата ми умираше ... идеално.

И Слънцето ... залезе примирено

и изгрев нямаше и тъмнината падна бавно,

нощта ... царуваше ... опиянено

и всичко бе печално, гладно ... жадно...

Тогава ... в мрака аз прогледнах,

от тялото излязох ... плавно, хладно

огледах се ... посоката не знаех,

но тръгнах ... в пепелта потъвах бавно.

Препъвах се, разнищвах сетивата,

сърцето спираше, в секундите умирах,

душата си изгубвах в тъмнината

и раните боляха ... но не спирах.

И време ли е вече да си тръгна,

и падна ли нощта ... в краката

и неразбрана ли оставам в ъгъла

и ще успея ли да съхраня Жената...

Къде отивах ... нещо се пробуди,

във тъмнината образа ти скрит рисувах,

с ръцете си ... до кръв одрани,

усещах те, изгубвах те ... намирах.

И беше остър мрак и пустота ехидна

и всичко бях готова ... да изгубя,

във воплите ... удавях се и стенех

душите ни спасявах ... бях ли луда?

27.06.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf