Чудната сливка

Живял някога в село Първоаприлци беден човек на име Иван. Когато родителите му починали не му оставили никакво друго наследство освен схлупена къщурка и едно малко сливово дръвче и му предрекли, че след време то ще го направи богат. Иван пазел сливата като очите си. Всеки ден той измивал стъблото на малкото дръвче, чистел прашните му листа и разглеждал с лупа всеки сантиметър от кората му за дървояди и мравки.

- Какво правиш пак бе, Иване?- попитал го съседът му Димитър.- Да не си залепнал за дървото?

- Не, бай Митьо! Пръскам стеблото му с “Райд” , че да не го изядат дребните гадинки.

- Ха-ха-ха! Иване, ти като че ли си женен за сливата! Грижиш се за нея като за булка.

- Смей се, Митьо, смей се! Ама моята слива е много ценна! Като даде плод ще направя ракийка. Ще я продават във всички магазини. Ще я изнеса на международния пазар, чак и до САЩ ще стигне. Ще я поднесат и на Джордж Буш в Белия дом. Той ще пийне и толкова ще я хареса, че ще иска да се запознае лично с мен. Ще ме направи много богат заради моята хубава ракийка! Ще иска аз да отговарям за питиетата, които му се поднасят на масата. Ще натрупам много пари. Ще си купя лимузина, голяма къща с басейн, а десет мацки ще се въртят около мен, ще ми поднасят ракийката и ще се надпреварват коя да бъде с мен. Ще ме гледаш по националната телевизия и ще си викаш:” Ех, този човек съсед ми беше! Защо не му исках автограф докато можех? Защо не си направих снимка до това чудно дръвче?!” Така че не ми обиждай сливката Митьо! Тя е много по-чиста от твоите дръвчета, няма никакви насекоми и ще стане най-известната слива в света! Може и филм да направят за нея!

- Стига си фантазирал бе, Иване! Не става само с мечти, трябва и акъл! Дай поне да опитам един плод от твоята слива!

- Не! Не може! Всеки плод е ценен! Не я докосвай с мръсните си ръце! Аз толкова много грижи положих за нея! Зимата я завивах с найлон, за да не й е студено, а сега всеки ден я чистя с различни препарати, за да не се разболее. Не се подпирай на нея, за да не я заразиш с хепатит!

- Добре де, няма да я пипам!- казал Димитър.- Ти толкова пазиш тази слива за ракия, че дори не си я опитал! Ако бях на твое място щях да си направя компоти, защото са по-полезни. Ама какво да е разправям с глупав човек!

Минали седмици и дръвчето в двора на Иван се отрупало със сочни сливи. Всеки ден той мерел диаметъра на плодовете. “Не, още са малки. В книгата пише, че могат да станат и по-големи!” мислел си той.

- Иване, какво правиш бе? Защо не береш сливи?- провикнал се Димитър от съседния двор.

- Не е дошло времето. Ако сливите станат по-големи може да вляза и в рекордите на Гинес!

- Чакай, чакай! Ама да не стане така, че децата на баба Пена да ги оберат преди тебе, че те много обичат сливи!

- Е, какво като ме оберат?! Тъкмо ще ми помогнат за ракийката!- зарадвал се Иван.- Като стана богат ще ги почерпя!

- Тц тц тц тц много си тъп бе!- поклатил глава Митьо.

На следващата сутрин когато Иван се събудил и с усмивка се запътил да види любимото си дръвче, с ужас забелязал, че на него се поклащала само една сливка.

- Кой ме ограби? Кой ми изпи ракийката? Кой ми открадна лимузината и къщата?- заплакал Иван и започнал да скуби косите си.- Ще изям поне последната сливка, която е останала на дървото.

Но когато протегнал ръка да откъсне сочния плод, един гълъб го изпреварил. Иван седнал отчаян под дървото, но усетил, че има нещо на главата си.

- Ей, птицо проклета, не стига че ми открадна и последната сливка, а и снесе на главата ми!- ядосал се Иван. А от съседния двор пак се дочул Митьовият глас:

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf