Всичко се губи в белия мрак:

мечти, разпокъсани, нежни

и пак с насълзени очи

тя седи, навън загледана. Мълчи.

Снежинки бели покриват града

и греха й.

Един живот тихо безмълвно угасна,

една любов бе хладнокръвно убита,

изгубена в спомена за белия мрак.

От агония измъчена нежна душа,

облечена в бели мечти, силно обичаща,

събра сетни капчици сила,

изправи се, стъпи на белия сняг

с боси крака

и с усмивка изгони белия мрак.