Пак зазвучават любимите акорди,
донасящи ми много мигове наслада.
Творците могат само да са горди,
че даряват тези чувства на народа.

Ето - първите строфи вече отекват
там, нейде в тишината на душата.
И как бавно и нежно ми нашепват,
усещам мигом топлината на сълзата.

Как искам в този миг да застина,
той е толкова неописуемо съвършен.
Знам, дълъг път трябва да измина,
но поне мигът за мене бе сътворен...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: galeto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-26
прочитания: 66
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48953
   Съобщения: 211136
   Лексикони: 2305
   Коментари: 73635
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938