ОРИСАНА

От въздуха... ще взема тишината

от нея стъклен дом ще изградя,

на вятъра ще прибера крилата

ще ходя бавно... боса под дъжда.

Ще гледам изгревите закопнели

за малка глътка... доброта,

за подвизите мъжки отшумели,

за нежността... на женската ръка.

Ще слушам думите изпяти от прибоя,

със птиците... ще споря на шега,

ще бъда себе си... ще наруша покоя,

ще съм желана... като падаща звезда.

С орисниците... стръвно ще говоря,

за чувствата измислени в съдба,

за спомени заченати във зноя,

за честността... отровила мига.

И под нозете ми... животът ще се ражда,

с ръцете ще извайвам любовта

и през всемира ще минавам... тайно

защото, съм орисана... да съм Жена.

26.06.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf