Зной във въздуха увисва, птици в сенките се крият, а до мен достига полъх и от него цялата потръпвам - не е вятър, коприна сякаш ме обръща, всичко в мен притихва, в унес музика дочувам - звездите ли ми пращат песен или едва едва ме галиш с мисълта си и ме караш копнежно да настръхвам...