Защото ме помоли си отидох.

Защото ме помоли си отидох.
Колко пъти убивах твоето сърце,
Със сълзи тръгвах, а после идвах
да любя и разлюбвам под това небе.

Да обичам силно. До погубване.
Да следвам докрай тази съдба.
А ти да се влюбваш в мен. До изгубване.
И после да хвърляш в мене вина.

Така съм се родила. Непреклонна.
Следвам до край своята душа,
разголвам я. И крехка, и силна,
а ранена си я взимам след това.

И пустото сърце отне,
болезнено стене след тебе сега,
Само вярата не можеш вземе,
моя си е докрай! До смъртта!

Но този път си тръгвам. За последно...
Не искам повече мъртви сърца.
Да можеше и спомена да тръгне. Мигновено.
И да останат само красивите неща.

(посветено на Р)

25.06.2008 г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf