Аз тръгнах си, за де усетя липсата

На нещото, което би ме спряло,

И после се огледа във очите ми

Един човек - затворен в огледало..

Аз млъкнах, за да чуя дробовете ми

Изхвърлили и въздуха излишен,

Скрижали се набодоха в сърцето ми -

Цигарата гореше. - Значи дишам!

Със мрака си приличахме, понякога-

Мълчахме, размишлявахме, будувахме,

И в утрото...със него,..както всякога

Настъпваше момент, да се сбогувахме.

Но аз оставих тръгвайки и липсата

На нещото, което би ме спряло

и гледайки пред мен, стоеше в нищото

един човек - затворен в огледало!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: blackmirror
раздел: Лирика -> Лирика на чужд език
публикувана на: 2008-06-25
прочитания: 119
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48953
   Съобщения: 211136
   Лексикони: 2305
   Коментари: 73635
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938