Миг

Ще ме запомниш все така разсеяна,
в косите си събрала южни ветрове.
Откри ме в облаците ненамерена,
изцеждаща студените им дъждове.

Ще ме запомниш с точици в очите,
със скрития по устните ми смях.
Откри ме на забързаното в дните,
порязана от тъмнината в тях.

Ше ме запомниш. Дума в самотата,
бяла капчица от прилив на вълна.
Откри ме в линиите на ръката,
скрила в нея седемцветната дъга.

Ще ме запомниш. Та нали съм миг!
Разцъфнал слънчев лъч в зората.
Откри ме в чакалия свободата вик.
И ме губиш някъде във тишината.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf