Синьо от лято с обичане

Мечтано лято, 
унес в бледо лилаво,
непразен бриз валял...
шумят тръстиките 
с прибрежна жал
за края на луната,
протрил дъгата,
облякъл ризата на вятър,
подгонил към брега ятата,
а те учудено прилягат
в твоя сън...
от старата ти лодка,
обърната с гърба навън… Любов в къдрица на жена,
и стичащи се капки морска пяна,
вълна, повличаща диханието ти
и пак вълна от трепети...
Застинало докосване,
немирни пръски от
немирни пръсти...
скулптура пясъчна,
извайва тялото
и се потапят две очи
в началото на слънчеви лъчи,
играе моята усмивка в шепите ти... Очите ти са шепот,
от устните ти ме докосва
край на тръпка
и състояние на трепет,
вълна, по-бяла,
по-висока, мека,
разсъбличане
от недостатъчност,
нестихване на искане,
вглъбеност
на съвършенство
и на недостигане,
преливане,
насищане,
отново недостатъчност...
застинала от сбъдване... Ухае на теб...
На море, на завръщане,
на мой бряг,
на отсреща и ти,
на завивка от бели вълни
в полумрака на лунната нощ,
на нощта без луна,
но със теб...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf