Очите на живота ми

видях плътта си нива
видях страха си паразит
който жадно обикаляше горите

видях как виждам в огледалото

погледнах себе си и се засмях
погледнах друг
и проспах живота си в неговия

погледнах - провидях

заслушах думите
заслушах светлината
чух протоните
и полудях от гръмкият им повик на безшумие

погребах сетивата си в кожа
и сложих името отпред
видях погледнах и заслушах думите
които бяха на надгробния ми камък
от който никнеше живот
и който удряше очите ми
за да прогледнат

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: karlos
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-24
прочитания: 80
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196106
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70290
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759