Състояния

Загубих се в тълпата на деня.
Посоките ме гледаха свирепо.
В ушите, остро вятъра пищя,
превръщайки слуха ми в шепа пепел.

Под мене киша, а над мене пек.
Ръцете ми, размахани въжета.
Очите ми гризат добър човек.
В корени превръщат се нозете.

Сърцето разтопена буца лед
по вените опитва да изчезне.
Не знам коя посока е напред.
Навсякъде блести ужасно черно.

Вселената пищи като дете
загубило любимата играчка.
Поглъщат ме неземни страхове,
които първо здраво ме намачкват.

Загубих се. Далече е нощта.
Клетка лабиринтна ме обгражда.
Опитвам се да викам, а звъня.
Пресъхвам от животовата жажда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-24
прочитания: 55
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46651
   Съобщения: 193285
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70117
   SMS-и: 803
   Снимки: 4752