Над кръста са само птиците

Тамянът ти се впива в кожата.
Наситено. Сгъстил е вече въздуха.
Да стигнеш до олтара сложно е.
Пътеката е грапава и хлъзгава.

Свещицата наречена за скъпите,
крепиш с ръце, да изгори до бяло.
А тая, в пясъка, оплаква мъртвите.
Сълзите не оставят сърцето цяло.

Ръка протегнал е към теб отецът.
Разлива се кънтящ камбанен звън.
Стряскаш се от себе си. Слепецът
напуска храма. Чака го зората вън.

Зад тебе църквата остава пъстра,
отразила цветовете във зениците.
По-високо е издигнат вече кръста.
Над него могат да са само птиците.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf