Жадуван контраст

Обличам се в черно, син съм на мрака,

блика в очите ми смъртна тъга,

тягостни мисли съзирам зад знака,

черна, притихнала в траур дъга.

На светло умирам, по тъмно се раждам,

заключен в душата през кърви вървя,

отломки от сълзи с рани ограждам,

гонен от Рая, в Ада вървя.

Ругая съдбата, омразна кокетка

и грубия, кървав, безжалостен флирт,

изплащам цената на дяволски сметки,

дяволът в мен е с лик на сатир.

В Ада съм тъмен, с огъня гасна,

гневен се вграждам в мъртва душа,

умира просъхнал духът недорасъл,

в тъмно изграждам, по светло руша.

Плача от радост, в болка ликувам,

адова смърт съм заченал... И страст...

Райските порти дори не сънувам,

Раят е моят жадуван контраст.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf