|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
давам царство за лъч светлина
Поля ме светлина, изневиделица.
Очите ми се заслепиха, душата ми запя.
Притихнах и се отпуснах,
с алчност за щастие застанах на припека.
В студа и вихъра на падащата шума,
на есента примираща под облаците вече зимни,
целуна ме небето с лятна страст.
от късче слънце, подарък и предупреждение -
вмиг изчезна депресиращата сивота.
Красотата ме погали с почти осезаема тъга,
като сираче кръгло ме приласка.
Малка троха от безмерно и временно великолепие
на плещите ми страхливи натовари.
И осветени и прости видях, като никога,
всички глупави, дребни неща до сега.
Като прашинки оставих ги да си идат,
молейки само за още лъч светлина
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: listenze
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-24
прочитания: 82
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8059
Автори: 2229
Произведения: 52767
Съобщения: 241595
Лексикони: 2509
Коментари: 82183
SMS-и: 820
Снимки: 5417
|
|
|
|
|
|
|
|
|
