За любовта и избора
Недей да плачеш, хубаво момиче! Седни до мен! Сълзите избърши! Ще ти разкажа приказка, която се случила преди стотици дни. Живяла нявга хубава девойка; била тя работлива и добра; на хората сърцата покорявала не само със неземна красота. Косите й - сноп житни класове; очите – лятна знойна синева; устата – по-червена от трендафил, като топола стройна, пъргава снага. Отвсякъде в дома женихи идвали, за да поискат нейната ръка, но тя любезно ги отблъсквала със думите: „Аз чакам любовта!” Но ето че веднъж у тях дошъл заможен момък, благороден и красив, пред нея коленичил и смирен й казал, че е влюбен и щастлив; и че за него тя е ангел непорочен; и роза бяла сред поле от маргаритки; звездица ясна в небосклона ясен; и че живот го чака без усмивки, ако на любовта му не отвърне… Девойката потрепнала смутено, почувствала във себе си копнеж... И всичко между тях било решено – направили годеж. Любовта им разцъфтявала със времето, подхранвала я всяка нова среща: от срамежливото докосване и разговор до първата целувка със страст гореща. Девойката била щастливо влюбена, далеч от всяка мисъл за предателство; душата й била съвсем изгубена във лабиринта на омайното ласкателство. Не знаела, че в благородния му дом младежът бил притиснат до стената – родителите страшно недоволни изисквали снаха, но по-богата. Упреквали младежа за това, че е направил избор неизгоден и го заплашвали с нерадостна съдба – живот изпълнен с лишенията на беден. Страхът сковал сърцето му любящо и бъдеще за двамата не виждал; разкъсвал се от колебания. Накрая направил своя избор. Какво избрал? Не зная, мила моя. Историята по този въпрос мълчи. Дали е вярвал в любовта до края или предал е чувствата си за пари?! Нали не плачеш, хубаво момиче? Изтрий сълзите и за него забрави! И не забравяй: Ний съдбата си чертаем, когато правим избор. Своя направи!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не знам края на тази история. Ако някой от вас иска , нека го допише. Може да стане нещо като варианти за възможно бъдеще, определено от избора, който правим...правилен или не.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mami
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-06-24
прочитания: 287
точки: 62 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 32 ( виж препоръчалите )
|