Предизвикано от песента на една жена

Извикай ме, хвърли ми тази болка

не карай повече щурците да я свирят

пустиня е, безвремие в оазис…

а кладенците в ниското се палят…

Вълна от пясък ми хвърли

та тази флейта да разполови…

и струните на бялата китара

да се разкъсат в две предпочитания -

преди да съм отрекла

и в своята понесена съдба…

Бряг… кое изтича?

Ръката на кого изрича своето “Върви!”?

Кое е ехото отсреща? Ти?...

Хор от звуци и невъзможността

да си сред тях… мираж…

от жажда да дочакаш…

този дъжд се изваля 

в небесните покои…

а тук е нощ на славеи…

Изпепели очите ми, 

защото те погледнах

и оттогава само нощите очаквам,

изпълнени от твоето присъствие…

Не ме напускай… а аз препусках…

и пътят не прекъсваше,

а скоростта – стена от питащи дървета…

и искам да се свърши онзи хълм…

Не ме напускай… сляпа съм…

ще ослепее и душата ми от неизричане…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf