|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дръзновено
Не унивай приятелю мой, той животът е вятърна мелница, не печелиш във този двубой, но и нищо не губиш от себе си. Завърти се на своята ос, тя е твоето земно притегляне, имаш сълзи, но имаш и хъс, нямаш време... прицели се и стреляй. Имаш още ръце, рамене, и усмивки... насълзени очите ти живи са, имаш всичкото слънце над себе си, красотата, добротата, и силата. И онази невидима страст, пред която единствено малък си... Любовта, ти си в нейната власт, примири се , подчинен си изцяло.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 132
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208372
Лексикони: 2302
Коментари: 73693
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|