|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Писано със затворени очи
На бавния ритъм
пресеченото здрасти
е финното благородство, което ми подаряваш,
а слепите ми очи прочитат
много любов, която не искам
за себе си...
и моля камбаните
на твоята самота
да откършат звуците
от теб
и да върнат
егото,
във което се влюбих...
А нощта
беше дълга
и внезапно
размислена за хилядите
възможности,
които
са усмивка нежност.
И шегата
си беше отишла
ненужна, непризната, непризвана
да бъде всичкото,
което е много малко,
но много на дълбоко
вътре в мен,
както някога...
както тогава...
вечно
до обич
"незаслужена"
но твоя
и без да го искам
отново приличам на себе си....
Догонвай ме, слънчице!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Една стара ,но много моя песен на
Милена - Истина
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: benelina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 120
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7752
Автори: 2105
Произведения: 49004
Съобщения: 212777
Лексикони: 2309
Коментари: 73710
SMS-и: 809
Снимки: 4954
|
|
|
|
|
|
|
|
|
