Да спиш... с отворени очи

Камбаните на изгрева са живи.
С езици ближат утринна роса.
И после със усмивки бледи, криви
звънят и плачат. Търсят светлина,

която да окъпе пустотата,
лелеяна във пазва от копнеж.
Очите и са сънени. Тъгата
дали е опит болката да спреш?!

Две шепи светлина. Умий очите,
отворени и жадни. Шштттт, мълчи!
Затварям моите. Страхът ми недопит е.
Несбъднат страх, че пак ще съгрешим

и онзи смъртен грях ще поделиме-
Високомерие. Печален пилигрим.
Изгубих се... Ела и намери ме.
Уж будни сме, а всъщност... още спим.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 134
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196106
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70290
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759