В СЛЕПОТА

Нощта на части бавно се пропуква,

звездите... онемели се пилеят,

избягвайки поредното завръщане,

зазиждат глухи стонове... вилнеят.

На път ще тръгна рано призори,

със себе си... какво да взема,

оскъден спомен, губещи следи,

погребани мечти в света греховен.

Задъхано... отивам си от теб,

със полъх на обречен вятър,

със поглед нежен... и свиреп,

със вик раздирал тъжно здрача.

Ще тръгна без посока в слепота,

но чувството заседнало в душата,

ще изнамери... бяла светлина

и ще прокуди в дълбините мрака.

И вятъра ще бъде за причастие

и сълзите ще бъдат живата вода,

и раните... ще са безчестие,

което... аз сама ще погреба.

Дали от себе си опитвам се да бягам,

погълнала... на другите духа,

завихрена във нищетата пряма,

на чувствата заситила глада.

Непримирима примирено се отдалечавам,

за истината... чудеса ще сътворя,

ще падам... и болезнено ще ставам,

но себе си ще изрисувам във мечта.

Едно разсъмване заченато с безсъние,

една сълза... изтрила е тъгата,

една душа... разкъсала оковите,

една любов невидима... ме чака.

23.06.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf