Присъда
Най жестоката присъда е да си сама,и да чакаш да се появи светлина, гледайки през мрачния прозорец ноща.
Най-жестоко е да, нямаш в сърцето си топлина, да живееш като в пустиня, губейки се в лабиринта от различни пътища.
Жестоко е да те гледат, и да не виждат, да те чуват и да не разбират, сякаш няма кой да те оцени както, всяка друга жена.
Жестоко е да се мъчиш без планове за любовта, да продължаваш както всеки предишен ден, на сива чернова.
Плачеш, молиш, викаш, и се влачиш, тръгваш, спираш, и чак тогава разбираш, хора много, човеци малко.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: borqnka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-22
прочитания: 55
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
