Във църквите

Изчезват дни, минути, разстояния,

а въздухът напомня за... обричане,

пътувало във времето. И спряло.

Във църквите е светло. И пречистено.

Там своя дъх оставят вековете,

светът се сбира малък във стените им,

нарамил неизбежната си вечност.

Във църквите е жадно. За отдаване.

Изгубените в себе си се връщат,

докоснали сълзите си до святост,

живеят. Отшумяват. И възкръсват.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf