Какво ли днес не бих аз дала да бъда пак със теб? Да те гушна, да забравя, че ти за мен си остър лед!
Душата моя е ранена... Сърцето в рани, цялото боли! И аз от всичкото съм уморена, да бягам вече ми тежи!
Какво ли днес не бих аз дала отново да усетя твойта топлина! Да целунеш мойте устни до забрава, да съм пак за теб мечта!
Очите ми така те търсят, пълни ... натежали от сълзи! Недей... не ме обричай. Сърцето още,още в мен гори!
Ръцете нощем те прегръщат в съня,във който ти си тук! Недей... не се обръщай! За мене няма... няма друг!
Какво ли днес не бих аз дала да погалиш моето лице... Да не ме раняваш, а да стоплиш моето сърце! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------