Наесен птиците отлитат

И нека бъда егоист -

ще чакам твоята любов,

да може върху този лист,

да грейнат влюбените строфи.

И нека има и цена

това, което бе безплатно.

За смях да станем на света,

че сцена сме от куклен театър.

И нека плащам за дъжда

да мокри твойте цветове . . .

За невъзможната цена

ще се превърна във крадец.

И зная - лесно ще ме хванат,

но като луд ще им крещя

на онези господа - охраната,

че скъпо струва ми дъжда.

И нека за любов да пиша -

да спре това да ми е чуждо . . .

Наесен птиците отлитат,

защото слънце им е нужно.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf