САМОТА

САМОТА

До сутринта ще чакам ти да се обадиш,
Отново телефона в чантата ли свря.
Отново ли характер ти ще градиш,
Без лека нощ ли искаш да заспя.

След толкова години аз отново чувствам,
Това което никога не бих ти пожелал.
В сърцето пак излезе ми на показ,
Самотата - която никога не бих ти дал.

Повярвах в думите ти и обичта към мене,
До късно чаках усмивката си да ми дадеш.
За общите проблеми намирахме нии време,
На самотата аз не искам да ме предадеш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf