Благословена самотагостува по стените...В спрели щрихиидват познати на Клод Моне.И носят реки.Черновив които е подсказаноочарование.Не, няма стени.Изтривам ги с примигването на очите...Какъв бе цветана розата,когато въздухът бе самотен романтик?Облечен от прозорцив нощен бар.Въздухът рисуваше хораи музика топешеблясъка за лед. От ръцете ми излиташе птица.Бе песенв която плачеше стих.Не помня тази самота.Нека бъде гост...
Павлин Пушкаров2008-06-22без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------