Недоразумението

Границата между териториите на сега и утре, на възможно и фантазно изчезна и жената изпадна в транс, разтвори устни, втренчила влажен поглед в усърдния майстор. Усети как коленете и омекнаха. Опря се на рамката на вратата и се опита да стопи напрежението в безучастната праволинейност на дървото. Прилепна до касата и докато несъзнателно чертаеше диаграми с върховете на показалеца си, продължи сладкото изтезание: да му се любува. Гърбът му се очертаваше при всяко движение - спокоен, с широки и прави рамене, гъвкав. Мускулите му - гърбове на млади жребци, без седла, непокорни...

Тя захапа палец с надежда болката да я изтръгне от видението, в което промушва със свенлива страст ръцете си под карираната му риза, но вместо това изохка и в тишината този стон се залепи върху стената на желанието с неоткрита още марка теракол и накара мъжа да се обърне с любопитство.

- Работете си, аз ...само така, да погледам - докато демонстрираше образцова и добре поддържана скромност, дланите и оставяха нежните следи на копнежа в широките сатенени джобове на халата.

- Да не ми вземете занаята - широко се усмихна той и стана, за да пренесе следващата партида плочки, а тя си отдъхна, убедила се, че няма очи за хастара на ситуацията.

Отново го сграбчи в обектива на напрежението си. Видя как ръцете му се плъзнаха свойски по кутията, разсъблякоха я от лепенките, после той разтвори внимателно капака, махна няколко бели шумолящи хартии и подхвана най-горната плочка, беше сигурна , че и прошепна нещо, докато я галеше. Тя притвори очи и си пожела да е кутия, фаянс, шпакла...ризата на гърба му, петното с неизвестен произход на ръкава му, но да я докосват тези ръце. Беше целунала мислено всяко кокалче по тях, всяка извивка и дори трапчинката в основата на дланта, оставена там сякаш от женски устни.

Майсторът приклекна в ъгъла. Зае се да изпипва някаква дреболия. Цъкаше и се тюхкаше.
- С нещо да помогна? - беше сигурна, че гласът и не пълзи така явно по бедрата му, както мислите, но все пак се постара да говори отсечено, дори вложи отрепетирана строгост.

- Ще ида за още гипс и после ще видя какво... - той се изправи пъргаво.
Жената се отдръпна, за да му направи път да мине, вдиша топлината му и се унесе от аромата на тази кражба, за която той дори не се досети.

Когато майсторът се върна, я завари да стои под душа, да гали плочките и дори да ги целува. Понеже беше влязъл тихо, тя не го видя и той остана смаян, мълчалив и горд, убеден, че все са харесвали работата му, но чак толкова... Разкърши рамене, погледна часовника си, прецени, че до баскетболния мач остават само час и половина, подръпна ръкавите си нагоре и подканящо се изкашля.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf