|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Живя във сърцата до края, но кратко във нас!
Би ли забравила,
Би ли забравила спомена?
Рани, зарастващи скриха
Тъгата във нас..
Ние си тръгнахме,
Ала сърцата говореха -
Искаха още любов -
До последния час!
....*Парят очите,
Гърдите повтаряха шепота,
Сякаш говореха с глас
На отминали дни!* (шепот)
Аз се обърнах... и тръгнах,
Но всъшност, сърцето ми
Беше завинаги,
Тама където си ти!
Времето бързаше,
Бе променило лицата ни -
Бе променило и всичко,
останало в нас,
Но щом си отиде
Духът ми - последните атоми
Ще търсят безсмъртие,
За да изкажат на глас...
Че ти си забравила,
Ти си забравила спомена!
Не те обвинявам...
Защото забравих и аз.
И тя си отиде...
От нашите мисли - изгонена,
Но после живя във сърцата -
До сетния час!...
посветено
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-21
прочитания: 120
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2101
Произведения: 48614
Съобщения: 212790
Лексикони: 2290
Коментари: 73201
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
