Помниш ли?

Помниш ли безгрижните детски дни?

Помниш ли пързалката със слончето,

как вечер играехме карти, как ти предложих да си пишем писма?

Лятато свършваше, аз заминах на море, там получих твоето първо писмо, придружено с подарък, благодаря ти.

Всичко беше по детски наивно и чисто така и остана.

Цели 12 години след това не чух нищо за теб,

видях те само веднъж, но всичко беше различно,

вече бяхме на прага, изпращахме детството и влизахме в живота.

Сега след тези 12 години пак ни срещна съдбата,

даде ни втори шанс и продължихме с писмата,

там вече си казахме всичко което не успяхме преди.

Ти промени живота ми, върна ми вярата.

Помниш ли киното?

Как вървяхме в дъжда?

Осъзнаваш ли колко е чисто нашето приятелство?

Колко неща се случиха с нас?

Ти никога не ме изостави, за което ти благодаря.

Знаех, че си далече, но те усещах до мен.

И аз съм със теб.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf