Молиш ме...

Молиш ме отново да те пусна
да влезеш в моето сърце
там където болка ти разпръсна
и най-святото ми взе.
Защо? Мечтите ми отново да погубиш?
Душата ми да оковеш?
Не искам нищо вече!
Не мечтая, не моля и не копнея.
Сигурно се чудиш как изобщо живея...
Без радост всеки ден се лутам
сляпа съм за слънцето и за звездите
макар усмивката да е на мойте устни
нощем господарки отново са сълзите.
Така минават ден след ден
откакто почувствах се предадена
и любовта е само смътен спомен
останал в душата ми ограбена.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: snowdrop
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-06-21
прочитания: 273
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48809
   Съобщения: 212564
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73574
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945