Charles Aznavour - Честит Рожден Ден

J'ai mis mon complet neuf, mes souliers qui me serrent
Et je suis prêt déjà depuis pas mal de temps
Ce soir est important, car c'est l'anniversaire
Du jour où le bonheur t'avait vêtue de blanc
Mais je te sens nerveuse au bord de la colère
Alors je ne dis rien, mieux vaut être prudent
Si je disais un mot, ton fichu caractère
M'enverrait sur les roses et l'on perdrait du temps
Il est huit heures un quart et tu attends la robe
Qu'on devait te livrer ce matin au plus tard
Pour comble tes cheveux au peigne se dérobent
Tout semble se liguer pour qu'on soit en retard
Si tout va de ce train la soirée au théâtre
Et l'auteur à la mode, on s'en fera un deuil
Adieu pièce d'Anouilh, d'Anouilh ou bien de Sartre
Je ne sais plus très bien, mais j'ai deux bons fauteuils
Bon anniversaire ! Bon anniversaire !

Ta robe est arrivée, enfin tu respires
Moi pour gagner du temps je t'aide de mon mieux
Tout semble s'arranger mais soudain c'est le pire
La fermeture arrête et coince au beau milieu
On s'énerve tous deux, on pousse et puis l'on tire
On se mêle les doigts, on y met tant d'ardeur
Que dans un bruit affreux le tissu se déchire
Et je vois tes espoirs se transformer en pleurs
Aux environs de onze heures enfin te voilà prête
Mais le temps d'arriver, le théâtre est fermé
Viens, viens on ira souper tous deux en tête à tête
Non tu as le cœur gros, non tu préfères rentrer
Par les rues lentement nous marchons en silence
Tu souris, je t'embrasse et tu souris encore
La soirée est gâchée mais on a de la chance
Puisque nous nous aimons l'amour est le plus fort
Bon anniversaire! Bon anniversaire!
Bon anniversaire!

Сложих новия си костюм,обувките си, които ме стягат.
И след кратко време вече съм готов.
Тази вечер е важна - да, защото това е рожденният ти ден.
От деня или щастието си се облякла в бяло.
Но аз те чувствам нервна, на ръба на гнева.
Е, аз не казвам нищо, по-добре е да съм предпазлив.
Ако бих казал дума, избухливият ти характер,
ще ме просне върху розите и бихме загубили време.
Часът е осем и четвърт и ти очакваш роклята си,
която трябваше да ти бъде доставена сутринта или по-късно.
За капак стилната ти прическа се разпада.
Изглежда всичко се е съюзило, за да те накара да закъснееш.
Ако върви така вечерното представление в театъра...
...и критик би се оскърбил.
Сбогом, пиеса на Ануи, на Ануи и на Сартр.
Аз не знам вече много добре, но имам две хубави места.
Честит рожден ден!

Твоята рокля пристига, най-после ти си отдъхваш.
За да спечеля време, аз ти помагам с каквото мога.
Изглежда ти се приготви, но внезапно идва най-лошото,
ципът спира и заяжда точно по средата.
ние се изнервяме и двамата, напъваме и все повече се потим.
Преплитаме пръстите си, целите сме пламнали,
когато с ужасен звук се разкъсва тъканта.
И аз виждам как надеждите ти се превръщат в сълзи.
Около единайсет ти вече си готова.
Но, когато пристигаме театърът е вече затворен.
Ела, ела - ще си прекараме супер само ние двамата!
Не, ти имаш голямо сърце, не - ти предпочиташ да се върнеш.
Ние вървим бавно из тихите улици.
Ти се усмихваш, аз те целувам и ти се усмихваш отново.
Вечерното шоу е провалено, но имаме шанс
Защото ние се обичаме и любовта ни е най-силната.
Честит рожден ден!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf