ЗАГУБИ

Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете - стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби -

трудно мъкнат наедрялата виновност.
А неслученото ражда голо дъно.
Всяко бъдеще от минало е болно.
Коритата на сълзите ни са пълни,

но се пукат чак когато губим смисъл.
Чак когато се втечнят от застояло.
Живо Нямане през клетките им диша.
Чепка млада Тишина от тях назрява

като сочно предсказание за буря.
Гърбовете ни са пусти магистрали.
Само Загуби по осите пътуват
и се молят на плътта... да ги прежали.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf