Оскъдно

В живота си навикнах на оскъдица.
Оскъдна ми се падна обичта.
Орисницата щедро ми присъдила
Любов във изобилие - Мечта!

Родена съм оскъдно - дъщеря.
Оскъдно раснах и в оскъдност учих.
А после и оскъдното дължах
на майка, от която го получих...

Оскъдна бях за хляба и солта -
оскъдна ситост и оскъдно вкусно.
Оскъден въглен, малко пепелта
от огъня в оскъдни мъжки устни.

Оскъдно се омъжих. Много бедно.
В оскъдна рокля и с оскъдни думи.
А после и оскъдно се разведох
за смешната оскъдна сума.

И даже, без оскъдните скандали
пред оскуделия свидетел... той - света,
оскъдно взел ми и оскъдно дал ми,
от скромност непоискани неща...

Сега... оскъдно глупава. Но силна,
откъсвам се от тлъстата ти въдица.
Защото искам обич. Но обилно!
Наситих се на пустата оскъдица!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf