Словата ми редиш ти нежно в ухото, Поспри не чакай отговора да ти дам. Не я познаваш тая нежна дума, Дори да казваш ми обичам те - не знам.
Очи от нежност понякога затваряш, Ти чакаш отговор понякога и аз да дам. Помислих си дали това не е заблуда, В живота винаги човек остава сам.
Ще срещна може би и други като тебе, С нежните слова в ухото пак да ми шептят. Не знам дали душата ми отново пак ще страда, Но туй което в сърцето пазя - на никой няма да го дам.