|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ОТ МЕН ЗА МЕН...
Обичам се по нужда. Незаконно.
И бягам - без да казвам на къде.
Отмервам се във думи. Безтегловно
Загубих се...и плача за да спре.
Прощавам си злините. Без отсрочка
зад римите - наричам ги живот.
Икони не намерих. Само прошка
Не нужна...като нужда от любов.
Не се променям. Просто натежавам
по мъничко, безгласно - ден след ден.
С години не! Чрез мисли остарявам
а огънят ме прави по-студен.
Пораснах малко. Може би с година
сред дъжд и слънце - моята дъга.
Не беше чувство - просто си замина
за спомен ми остави - празнота...
Не се сбогувам. Просто се завръщам
сред себе си - Усмихнат, (но дали?)
Оптимизма със ръце сега прегръщам
излъгах се...но някак си - Боли...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: KLAAS
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-21
прочитания: 402
точки: 79 ( виж далите точки )
коментари: 24 ( виж коментарите )
препоръчано от: 51 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7760
Автори: 2109
Произведения: 49159
Съобщения: 227948
Лексикони: 2312
Коментари: 73971
SMS-и: 810
Снимки: 4985
|
|
|
|
|
|
|
|
|
