Прозорче в мрака

Посадих  си  цветя  във  гора  от  неверници,

по  устата  целунах  врага 

оцветих  в  жълто  тъжните  делници 

и  във   шепи  прибирах  дъжда.

----------------------------------------------

Поразсърди  се  летния  вятър,

неприлично  добра  съм  -  не ме  разпозна,

но  подпира  гърба  ми,  нали  е  приятел 

и  почуква  на  всяка  светла  врата.

-------------------------------------------------

Няма  вход  за  душата  вратa,

няма  за  нея  скъпи  билети 

влез,  любов,  тихо  ела 

виж,  душата  ми  за  теб  свети. . .

------------------------------------------------

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf