На моето дете! (За първия му празник на детето)

Нарекли са ме Елеянчо,

но татко вече ме нарича калпазанчо

като майстор дома ни префасонирах

и за забележките на мама се абонирах.

Добре, че в къщи не слагат черни точки,

защото ще облепят в банята всички плочки.

Да не пипам тук, защото било опасно,

а там трябвало да завия на дясно

искат да папкам, слушкам и да си играя,

а кога ще правя бели и сам вече не зная?

Всяка сутрин мама ме сресва

и ме пита дали таки ми харесва!?!

Първо трябва да закусим

нова песничка ще разучим

или нещо друго ще научим.

После ще си поиграем малко,

което според мен е жалко.

Здължително било и спането

от него казват бързо растяло детето.

За разходка после ме обличат

грижат се за мен и ме обичат.

Признавам много се стараят

и за светлите ми бъднини мечтаят

всичко ценнои добро искат да ми завещаят.

Стана работата ясна

ще решавм сам, когато порасна.

Аз обаче чаровен съм и зная,

че момичетата бързо ще омая.

А с моята осанка

може да работя в банка,

а ако стана манекен

на първа страница ще бъда всеки ден

или пък да стана капитан

и като същински Магелан

ще се разхождам от океан до океан.

Баба Ели претенции за професията ми няма

трябвало да ми харесва и заплатата да е голяма.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf