Енопея * Влюбване( част втора )

Енопея

Влюбване

(част втора)

Два часа след като с моят малък екипаж бяхме стъпили на планетата от системата Фарс, установихме бегъл контакт с тези интересни същества.

Излязохме от гората с жълтите дървета и се озовахме на точно онова място, където нашият „град” беше кацнал. Широката долна част на огромния космически град в който ние живеехме, се беше врязала в меката почва с оранжево жълти отенъци. Златното покритие на корпусът беше леко излющено, при попадането на огромната машина в атмосферата на Енопея. Едва сега почувствахме, как лекият ветрец подухва от север. Намирахме се на северният континент, на който компютърът ни установи северни ветрове, който често се движеха на изток и на юг по посока на Екваториалният континент. За съжаление Империята все още не беше поднесла протокол, с който да узаконим имената на трите Континента. Тъй като на Земята властваше владетел от Тюрко- Брунейски произход, по всяка вероятност този континент щеше да се казва Алгол, екваториалния вероятно щеше да остане екваториален, а най- малкият континент, разположен на юг, щеше да носи името Ослан. Самият аз Рашид Онур бях роден в Средна Азия, но бях с турски произход. Императорът ме избра сред десетки турци, малайци и индийци. На Земята днес тези три народа бяха най-многобройни. След тях бяха арабите, китайците и други малки народи. Все пак да не се отклонявам от своя разказ за Енопея… ще има време да разкажа за Земята по нататък.

Замислих се когато видях небето, колко много тази планета прилича на нашата. По отношение на кислородът беше два пъти по - разреден от този на земята. А азотът заемаше останалата част от атмосферата. Имаше и огромни количества въглероден диоксид - може би около процент. Поради тази причина въздухът беше топъл и спарен. Влажността също беше висока. Наподобяваше на тропичен остров. Въпреки всичко изпитвах лека сухост в устата, но това като че ли беше по-скоро чувство за кисело. Измерих с апаратът за киселинност на въздухът и установих, че има силно кисела среда. Вероятно причинена от парите от серен триоксид, който се смесваха с влагата и образуваха сярна киселина. Въпреки всичко киселинният отенък беше, като че ли незначителен, защото спокойно се дишаше с обикновена кислородна бутилка.

- Господин Онур - заговори с въпросителни нотки в гласът си Адо, - смятате ли за заплаха онова същество, което видяхме в гората?

- Според мен, трябва днес обстойно да изследваме това късче земя и да докладваме на Императорският двор за видяното.

Отговорих на устремилия се да ме зарови с въпроси мулат. Той присви очи и се замисли:

- Империята… Има ли тя някаква власт над събитията тук?

- Не ставай смешен Адо - Захили се доктор Хайс с гръмогласният си глас.- Империята прави каквото си иска. Императорът има пълна власт над нас. Нали знаеш по история какво сме учили за свободният запад. Къде е сега той се питам. Империята постигна всичко това благодарение на подчинението на светия Аллах. А всички знаем кой е неговият наместник тук на земята. Това е императорът - забави последната дума като я произнесе сричка по сричка.

Въпреки, че доктор Хайс беше бял човек израснал на консервативния остров Британия и той беше както всички нас Мюсюлманин. Въпреки аз да не вярвах в корана и религията знаех, че Аллах ни е изпратил на тази вселена, за да му служим вярно и предано. Въпреки всичко понякога се съмнявах в действията на своят владетел, тъй като те често бяха дръзки и непохватни. Неговата политика за масово помюсюлманчване на целият запад, беше малко драстична мярка. Все пак считах , че който и да е на власт, правото на религия си е лично и интимно преживяване за всеки човек. Религиите обединяваха хората, а не обратното.

Влязохме в лабораторията в която се изследваха надписите, а през това време пуснахме нов мариндомодул да фотографира останалата част от околията.

- Изследванията показват, че този народ от същества има високо еволюирал характер. Културата им се е развила до такава степен, че ползват двоична система за записване. Нищо чудно, ако се окажат доста по-развити от колкото ги мислим.

Констатира Обаятелната албанка Аника. Тя се опитваше да разкодира всеки един знак от снимките. Имахме достатъчно материал за да разберем, какво ядат, как живеят и въобще всякакви подробности, който те оставяха като писмена следа по плочки, по скали и навсякъде където снимахме около градът.

- Много вероятно е господин Онур, до минути да разчета целият код от йероглифи. Повтарящите се знаци се разкодират от компютърът. Ето виждаме, как този йероглиф значи цяла сричка може би от дума, а този знак е като, че ли е цяло изречение или дума която означава важно нещо. - Тя се луташе и гледаше как компютърът обработва данните и по статистически път даваше интерпретациите на заснетите йероглифи. Обаятелният и външен вид често ме привличаше по време на нашето пътешествие до тук, но се въздържах от похотливи погледи. Моята жена нямаше много да и хареса, че заглеждам с поне пет години по млада от нея красива жена. Аллах ще ми даде сили да не съгреша в мислите си. Зная, че силната вяра винаги побеждава изкушението! Тя впери за миг поглед в моя и усетих как този поглед не беше обикновено заглеждане. Тя сдържа устните си и се облиза, като че ли и се искаше да ме целуни. Между нас не можеше да има нищо. Аз бях ръководителят, а тя Капитанът на полетът. Но като, че ли нещо дяволско ме влечеше в нея. Вярата ми отслабваше. Характерът ми на силен и корав мъж започна да се топи, като сняг през ранна пролет. Зрелият човек не би отправил никакъв отговор към такова предизвикателство, но все пак съмнението ми във вярата беше най-лошото, което можеше да ми се случи.

В този момент в лабораторията влезе доктор Хайс.

- Изследваните проби от почвата показват много познат строеж - започна да си говори влизайки през вратата без да ни поглежда и за миг. Погледът му беше леко разсеян и както всеки лекар, повече мислеше за работата си, от колкото за реалният живот , който го заобикаля.

В този момент тя се извърна стресната от неговото присъствие и каза:

- Докторе! Ох как ме стреснахте.

Хайс в този момент се извърна към младият пилот на Акапа и озадачено и в същото време леко усмихнато заговори:

- Аз не съм искал да ви прекъсвам млада госпожице Форсайт. Резултатите са готови. Само вас чакаме, както и онзи Фармацевт, който тръгна да прави опити с листата. Но както ни е известно неговите опити, ще станат най-късно. До тогава се надявам да научим нещо повече за тези същества. Наблюдаваме планетата от седмици. Сега кацаме, може би за ден, може би за два, необходимо е да направим всичко по силите си, за да можем да установим възможността за евентуален смислен контакт с тези същества, ако въобще това е възможно.

Многословният Доктор, често говореше неща, които са леко излишни. След което се начумери и започна да помага на Аника, като че ли това беше само нейно задължение и той не трябваше да и помага. Трудът ни в крайна сметка даде плодове. Вторият час след като започнаха изследванията установихме какво пише на някои от каменните плочи.

Събрахме се в кръг в залата, където правехме подобни съвещания и в предните часове и казах на всички присъстващи да седнат. Аз седнах до Аника. Тя нехайно приближи ръка до моята и започна да трополи с пръсти на масата, като накрая започна леко да ме докосва по пръстите.

Аз исках ли да се съпротивлявам или не…Не зная! Не зная какво ми ставаше. Не отдръпнах своята ръка, а само заповядах да включат данните които компютърът, щеше любезно да изпее, като песен в такт информацията в списъците.

„Първият камък разкодиране: Тук стой владетелят на тази земя (район), всеки звяр осмелил се да навлезе в нашата територия, ще бъде унищожен по силата на Лата (вероятно бог). Всички подчинени на мен са под владетели. Те контролират малките семейства, или родове. Всички родове са зависими от владетелят. Всички ние служим на Лата. Всеки дръзнал да избяга при Иру (вероятно друг град, или племе) ще бъде наказан със строгостта на закона.”

- Това беше първият камък - хванах в този момент внезапно и силно ръката на Аника. - След минути ще бъде разчетен и вторият. Сега ние знаем, че предположенията на доктор Хайс са верни. Ние имаме работа с разумно мислещи същества, които имат строга йерархична система. Нашата цел от тук нататък е да опознаем по от близо тези същества и да разберем какви намерения имат те към нас. Надявам се те да са добронамерени, за да не използваме сила. За целта може да използваме информацията извлечена от надписът и да се представим, като богове. Ако това не мине, ще трябва да мислим друг вариант на дипломация. Сега ви разпускам. Надявам се че след половин час когато ще се съберем пак тук, за да направим опит за смислен контакт да имате нови идеи и да сте готови за сблъсък между две различни раси.

Всички се изтеглиха от залата. Само Аника не тръгна, защото я държах здраво за ръка.

- Аллах ми подсказва, че ти искаш нещо да ми кажеш.

- Държиш се малко грубо Рашид.

- Аз грубо! - Учудено направих гримаса и я прегърнах през рамо.

- Бързо действаш - забеляза тя и усмихнато сведе глава. - Имаме работа Рашид.

- Тя може и да почака!

- Рашид не сега - каза тя и се отблъсна от мен - после! Сега е малко опасно…

- За какво говориш?

- Екипажът ти е най-несигурното нещо в тази ситуация, могат да те издънят. Повярвай ми! В опасност си!

- За сега не виждам опасност, но разбирам, че малко избързах, освен това Аллах би се ядосал, ако съгреша с теб сега.

- После ще говорим повече Рашид. Пристига вторият мариндомодол. Необходимо е да разберем какво е донесъл той.

- Ти върви, аз искам да остана за малко на саме със себе си и с Аллах. Ще се помоля. Остави ме сам.

В този момент аз се затворих в залата и останах сам. Нима се влюбвах за втори път в животът си? Не исках и да разбера това, но със сигурност историята се заплиташе, а тази планета все по малко ми харесваше.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf