Когато порасна

Ти знаеш, че често обичам да бягам.
От теб и от другите. В моята крепост.
Забравям къде е чертата на прага.
Забравям за всичката скътана смелост.

Понякога хвърлям смеха си. По детски.
Когато нахапе до болка устата ми.
И дълго се сърдя. На теб не ти пречи.
Сглобяваш го фино сред сълзи нечакани.

Но пак ще избягам. Ела, изпрати ме.
Да знаеш къде ще те чакам след време.
Когато съм силна. Навярно простил ми,
без укор и страх ще ме вземеш със тебе.

Разбра ли къде ще е нашата среща?
Нали ти показах... На ъгъла, в дясно.
Поглеждай нататък. Прави го по-често.
Ще дойдеш ли там... когато порасна?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 102
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759