|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Не е ли по-добре?
Не те оставям хладна, безразлична.
Напротив! Луда съм, без ум... по тебе.
Научи мене как да те обичам.
Но обич да ти бе поне потребна.
Сега, те гледам, смееш се. Насила.
В усмивката да не заподозрат
как болката, душата претопила,
сърцето - празно, свито - копче в гръд...
А зная как, очите ти се смееха
и как руменина страните багреше,
когато любехме се диво във постелята.
И, Господи, дори милувка пареше...
Сега си тръгвам, може... подранила,
сега си тръгвам, може би навреме...
Преди, останала съвсем без сила,
завинаги да тръгна редом с тебе.
Защото те обичам. Но сме рани,
един във друг, болезнени, различни...
Не е ли по-добре да си останем,
поне със спомен скъп, че се обичахме?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 151
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 14 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45338
Съобщения: 239760
Лексикони: 2032
Коментари: 67368
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
