Кой ми подаде
юздите на времето,
вечно да бързам
в усойните степи?
Сякаш кракът ми
се срасна със стремето.
Сякаш са в заем
копитата взети...
Мога дори да
усетя упорството.
Вятър ме дърпа
и все на обратно.
Търся логичното,
скрито във простото.
В края на нищото
бях многократно.
Често се уча да
сменям посоките.
(стига да мога
да видя отбивката).
Трайно оставям
следите си в локвите.
Бързам към мен.
Да си взема почивката.
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|