БОГАТСТВО

Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взора ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали

като шал ще ми застели коленете...
И нали ще ме прадпази от студа.
Само в сънищата сълзите са слепи...
Как ухае на препечени утра,

на разсънени липи, на скитал вятър,
на домашна тишина и ленен хлад
Хрускам думите ти. Паля ти ръката
с неизлюпени целувки. Ти избра

да е къщна самотата. Да е хлебна.
Да се будиш пред познати врагове.
Тази приказка до кост ми е потребна.
Като погледа ти, който я чете...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf