"НЕЖНА Е НОЩТА"

За кратък миг душата си изплаках,

разпръснах я във капката роса,

която жадно бягаше от здрача

и раждаше се в глътка светлина.

За бели нощи... приказки редях,

за стъклени устои... се сражавах,

попадах във капаните без страх,

ранявах и лекувах ... побеждавах.

Във нощите изплитах сетивата,

обстрелвах ги със захаросани стрели,

подреждах и разпръсквах суетата,

обезглавявах клетвите ви призори.

Зазиждах чувствата свирепо побеснели,

подлъгвах ги с трохите суета,

очаквах... виолетови покои,

изплаквах ги в минутата на любовта.

Във лудостта си... делнично се вричах,

загърбвах вас... погребвах своя плен

и ден след ден... трагичното насичах

и нежна е нощта... сега във мен.

20.06.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf