Спящата красавица

Случайно вчера поглед спрях
сред онзи кът, закичен с прах,
съзрях я кротко там да спи,
на одър твърд от ред дъски,
незнайно колко дълъг сън
и, нищо принц че аз не съм,
дарих й с топла длан това,
отнела орис с зли слова...

И в онзи, неин, чуден свят,
магично с моя някак слят,
поела дъх, пред мен разкри
стаени в сажден цвят искри.

Тънкият слой прах по рафта с книги в библиотеката

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf