Една сълза търкулва се гореща, погълнала във себе си мечти след провалена пак от глупост среща; сълза родена от порой сълзи...
Тъга прокрадва се в очи незрящи, а мисълта без разум търси взор и само вопли, плашещо крещящи кат бесни кучета във заден двор...
Не ще узнаеш, как ще оцелея, не ще докоснеш вече моя дух... не ще усетиш мъртва как живея, за мойте думи вече ще си глух...
Една сълза умира с мен без име... една сълза изстива с мен в прахта. Една душа, прошепнала "Спаси ме...!"... една Любов, лишена от съдба...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Поредната самотна нощ....
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------