Луната пак не спи...
Говори ми...
Говори ми за хиляди звезди...
за утрото...
за езерото в парка...
за мечтите...
за върховете...
и... за... низините...
не спира да мълви...
Замислена,
Луната пак не спи...

Луната пак не спи...
и аз така... не спя...
говоря и... не спирам...
рисувам с думи...
и мечтая...
въздишам тихо...
въртя се по небето...
завивам се със облак...
и гледам към Земята...
за да я видя нея - дъщерята...
Луната пак не спи...

Дали Луната знае
че моята принцеса...
е всъщност... дъщеря и...
Дали Луната знае...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Хмммм... ами... такова... аз... въобще... едва ли не... нали така... разбирате... Луната... ми е приятелка, затова... пък дъщеря и... дъщеря и... ако това което съм сътворил е красиво... посветено е ... на дъщеря и... ако е лошо- не го посвещавам :)... тя... е уникална... и не заслужава лош стих... пък... :)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: emubg
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-19
прочитания: 228
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7753
   Автори: 2107
   Произведения: 49029
   Съобщения: 213886
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73735
   SMS-и: 809
   Снимки: 4957