Равносметка

Онези розови мигове,

които прерастнаха в пурпурни сълзи...

Нямаше те, за да видиш как изстиват сред водите на безкрая.

Онези обърнати викове...

От твойте целувки се сипеха гилзи...

Нямаше те, за да видиш как се завръща изгубен във рая.

Онази красива измислица

изпълнена от музикант,

пробутващ лъжата за истина,

наричащ омразата танц...

Онази невинна госпожица,

излъгана от безименен звяр,

изряза тъгата си с ножици

и хвърли я в черен Тартар...

Нямаше те, за да видиш как изстиват сред водите на безкрая...

Нямаше те , за да видиш как се завръща изгубен във рая...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf